Италия

ПЛОЩ: 301 230 км², от които 7 210 км² са островни територии. Страната е разположена на Апенинския полуостров и в нейните граници влизат островите Сицилия, Сардиния и редица други по-малки.

ГРАНИЧИ С: ФранцияШвейцарияАвстрияСловенияСан МариноВатикана, Тиренско море, Адриатическо море, Йонийско море, Лигурско море и Сердиземно море.

НАСЕЛЕНИЕ: По данни от 2011 година населението на Италия е 60 681 514 души и страната заема четвърто място по брой на население в Европейския съюз. Средната гъстота е 201 души на км². Средна продължителност на живота за мъжете е 77 г., а за жените – 83 г. Италия е сред страните в Европа, които имат отрицателен естествен приръст. Населението на Италия е етнически хомогенно, съставено от 94,1% италианци, 2,7 % сардинци, 1,3 % фриули, 0,6 % немци (южно-тиролци) и 1,3 % от други етноси.

ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ: 90 % католици, 7 % атеисти, 2 % мюсюлмани, 1 % други.

СТОЛИЦА: Рим с население 2 707 603 жители, около 3 800 000 с предградията - по данни от 2006 година.

ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ: Милано (1 294 797 жители, 4 335 000 с предградията), Неапол (963 522 жители, 3 020 000 с предградията), Торино (909 193 жители, 2 200 000 жители с предградията), Палермо (659 623 жители, 855 285 с предградията), Генуа (611 683 жители, 900 000 с предградията), Флоренция (365 744 жители, 1 500 000 с предградията) и Болоня (374 648 жители)

РЕЛЕФ: Италия има предимно планински релеф - на север са разположени Алпите с най-висок връх Мон Блан (Монте Бианко) - 4 810 м (на границата между Италия и Франция), южно от Алпите е Паданската равнина, а голяма част от полуострова е заета от Апенинските планини с най-висок връх Корно Гранде - 2 912 м. Южна Италия е земетръсна област – особено остров Сицилия и областта Калабрия. В южните части на страната са вулканите Везувий - 1 281 м, Етна - 3 328 м (на о-в Сицилия), Вулкано - 500 м (на о-в Вулкано) и Стромболи - 926 м (на о-в Стромболи).
Поради географското си положение – между два топли морски басейна и малката ширина на Апенинския полуостров, Италия има силно изразен субтропичен климат, почти без континентални белези, с изключение на северните области, където климатът е планински. В Паданската равнина той е умереноконтиненален с преход към средиземноморски. Средиземноморското климатично влияние е особено изразено по западното крайбрежие и южната част на страната.

ГОЛЕМИ РЕКИ: Като цяло реките в Италия са къси и с големи наклони.
Река По (най-голямата река както по дължина - 652 км, така и по площ на водосборен басейн – 1500 км²) извира от Алпите, в подножието на връх Монвизо протича през Паданската равнина и се влива в Адриатическо море. Главните й притоци са Тичино, Ада, Ольо и Танаро. Реката е плавателна до Павия, преминава през четири области: Пиемонт, Ломбардия, Емилия-Романя и Венето. Повече от 16 милиона души живеят по бреговете на По, което е около една трета от населението на Италия, а районите около течението на реката са сред най-гъсто населените в Европа);
Адидже (река в Северна Италия, втората по дължина река в страната - 410 км. Площ на водосборния басейн 12 200 км²) извира от Алпите в близост до границата с Австрия и Швейцария. В района на Верона навлиза в долината на река По и протича в посока североизток и се влива в Адриатическо море, северно от делтата на По);
Тибър (река в Средна Италия, с дължина 405 км) извира от Апенините, минава през Рим и се влива в Тиренско море. Главните притоци - Киашо, Киани, Нера и Аниене;
Арно (тече през най-красивата област на Италия, Тоскана. Дължина - 245 км, площта на речния басейн е 8500 км²) извира на 1654 м височина, от планината Фалтероная в Апенините. Минава през Флоренция. Влива се в Лигурско море;
Пиаве (извира от Алпите и протичайки в югоизточна посока се влива в Адриатическо море. Дължина 220 км).

ЕЗЕРА: В Северна Италия и южните дялове на Алпите се намират редица езера, тесни и дълги, заемащи някогашни ледникови долини и достигащи значителна дълбочина. Те са „братовчеди” на Женевското езеро и на Боденското езеро, радват се на изключително мек климат и на богата и разнообразна растителност. Най-големи сред тях са Лаго ди Гарда (площ 370 км²). Най-голямото италианско езеро и четвъртото по големина в Европа след Балатон, Женевското езеро и Бодензее. Намира на 65 м надморска височина), Лаго ди Комо (площ 146 км², максимална дълбочина 410 м – на-дълбокото езеро в Италия и едно от най-дълбоките в Европа. Намира на 201 м надморска височина. Южната част на езерото се дели на два ръкава, разделени от полуостров Беладжо. Водите му се оттичат чрез река Ада в река По), Лаго Маджоре (площ 212 км², също се намира във водосборния басейн на река По, на 193 м надморска височина). Освен че представляват главни регулатори на водния режим на реките, които ги оттичат, те омекотяват климата в района и го правят изключително привлекателен за туристите. В синята повърхност на езерата се оглеждат съседните планински върхове, създавайки рядко хармонични пейзажи, които винаги са привличали артисти и пътешественици. Очарованието на тези езера се дължи на редуването на алпийски и средиземноморски пейзажи, на прекрасните вили с неповторими градини, накацали по бреговете им, на изобилието от цветя и зеленина през цялата година, на малките пристанища с живописни рибарски селца, където можете да се разходите или да хапнете прясна риба.

ПЛАНИНИ: Алпите са планинска верига, в която се намира най-високият връх в Европа – Мон Блан/Монте Бианко – 4810 м, простираща се в Северна Италия, Югоизточна Франция, Монако, Швейцария, Лихтещайн, Австрия, Южна Германия и Словения. Дължината им е около 1200 км, а ширината им - 260 км. Най-високата точка на западния дял е Мон Блан/Монте Бианко (4807 м), а на източния - връх Пиз Бернина (4049 м) на италианско-швейцарската граница. Разделението на Западни и Източни Алпи е по линията между езерото Комо и Бодензее, следвайки течението на Рейн. Западните Алпи са разположени на територията на Италия, Франция, а Източните - в Австрия, Германия, Италия, Лихтенщайн и Словения. Алпите имат 82 върха, високи над 4000 м, от които 48 са в Швейцария, 38 – в Италия и 24 – във Франция. Алпите оформят една 1200-километрова стена в Европа, разделяща Средиземно море от река Дунав.
Апенинините са средно високи, силно разчленени планински вериги, с ширина около 100 км, простиращи се по дължината на Апенинския полуостров и формиращи „гръбнака“ на страната. Дължината на масива е около 1000 км, а в най-широките части достига 80-140 км. Апенинските планини са младонагънати, а най-високият връх е Корно Гранде (2 912 м) е частично покрит от най-южно разположения глетчер в Европа. Източните склонове до Адриатическо море са стръмни, за разлика от полегатите западни склонове, в които са разположение повечето от историческите градове на Италия.

НАЙ-ВИСОК ВРЪХ: Мон Блан (Монте Бианко), се намира в Алпите 4810 м и е най-високият връх в Западна Европа, за който спорят Франция и Италия, тъй като той се намира на границата между френския департамент От-Савоа и италианската област Вале д’Аоста. В букварите и на италианските и на френските ученици пише, че той е най-високият връх в страната.